В този подкаст си говорим за дизайн, фрийланс, арт и всичко друго от нашия живот, и от живота на нашите гости. Ние сме фрийланс дизайнери / илюстратори / художници, но темите определено не спират до там.

21/ Какво ни се искаше да знаем по-рано – pt. 2

Преди 2 епизода със Сергей се върнахме в нашите младини и успяхме да извлечем няколко урока, които сме си събирали с времето. Условието беше да бъдат такива уроци, които ако ги знаехме по-рано – щяхме да се развиваме по-бързо. Та този епизод е част #2.

Ако не сте слушали първия епизод ето линк към него:

19/ Какво ни се искаше да знаем по-рано – pt. 1

Какво ни се искаше да знаем?

Организирай си файловете, именувай си лейарите и знай кое къде се намира.

Знам, знам… особенно в началото не виждаш смисъл да си организиран и не ти се мисли как да си структурираш предварително файловете, които може би ще бъдат нужни за проекта. С времето, обаче, се появяват едни мутирали файлове – “*v1.1_final_last_final.psd” “WIP_v3_final1.ai” и т.н. Това би те хвърлило в студена пот, ако трябва да се върнеш към проекта след половин година. Или ако някой ти е предал такъв проект.
Затова отделянето на 2-3 часа да помислиш как най-ефективно да именоваш и организираш папки,файлове и т.н. би ти спестило нерви по пътя напред. Или просто проучи какви са стандартните файлови структури за дизайн проекти. Почти всеки ще има “Materials”, за материали от клиента, “Final Design”, за да не се чуди, кое е финалното и т.н.

Много добро видео по въпроса:
https://www.youtube.com/watch?v=uZ9om-iogQE

Дон’т тейк йорселф сириъсли. И не приемай критиките и мненията на нечистити духове – клиентите навътре

Много творчески професии се сблъскват с този проблем. Защото когато правиш нещо творческо, то става част от тебе. Ти го моделираш, модифицираш, подобряваш, отглеждаш, инвестираш енергия, време, надежди. То става толкова важно за теб, че когато някой, който не е отделил последниите 200 часа на това нещо ти каже нещо по негов повод – то става част от твоя филм. Независимо добро или лошо – ти го приемаш като коментар в твоя страна.
А това далеч не е така. Работата ти, творчеството ти – това не си ти. Ти си нещо друго, което показва много малка част от себе си в това нещо. Пишеш песен – казват ти смотана е. Не ти си смотан… може би наистина песента не струва. А може би е брилянтна и този коментар е съвсем безпочвен. Този коментар не е към теб.

Клиентът и Дизайнерът говорят на различни езици

“Дизайнът е комуникация”.

Среща с клиент, после 2 седмици тиха работа, без да се говори с клиента не работи. Защото в процеса на дизайн се случват много неща и има много кръстовища, на които може да завием погрешно. Затова най-безопасният вариант, да се намалят ревизиите е като се въвлече клиента на възможно най-ранен етап. Дори на скици. Т.е. клиентът да е наясно и да е съгласен с това какво ще направиш, още преди да го направиш.

Презентацията е толкова важна, колкото и самият дизайн

Презентирането красиво, издържано, upscale, с готини мокъпи, с добре описани решения ще ти отнеме много по-малко, от това, което може да ти спечели.
Отдели времето, преди да изпратиш е-мейла с 5 jpeg картинки, да ги сложиш в един PDF, с различните варианти на динамичните компоненти, с мокъпи как ще изглежда в реалният свят и т.н. Колкото и хубав дизайн да си направил – той ще бъде приет 600% по-добре ако вложите 5% внимание в презентирането му.
Това важи както и за представяне пред клиенти, така и в презентиране в портофлиа и социални канали.

Ако прекалено го мислиш или се чудиш – питай

“Ако не знаеш къде отиваш, най-вероятно ще стигнеш на друго място”.

Дизайнът е итеративен процес. Колкото по-рано започнеш – толкова по-рано ще стигнеш до правилното решение. Ще променяш траекторията, ще комуникираш с клиента, ще представяш скици, които да се коментират и т.н. Ако само седиш и мислиш сам в тъмна стая – трудно ще стигнеш до правилното решение за клиента. Ако не си сигурен в нещо – в полза и на клиента и в твоя полза е да се чуете и да го изговорите.

Планирай поне 2 пъти повече време

Ситуация в деня на всеки дизайнер – правиш дизайн, лягаш да спиш, сутринта отваряш файла и правиш друг дизайн… и така може да продължава вечно. Защото сме такива същества, които винаги ще виждат нещо, което може да се промени, подобри, замени и т.н. Затова изначално, по природа, дизайнерът е доста бос в изчисляването на необходимото му време. Почти всички адекватни фирми, които работят с клиента си дават винаги запас от време, за всеки случай. Затова ще си направиш услуга ако мислиш, че ти трябва 1 седмица – кажи на клиента 2 седмици. Ако мислиш, че ти трябва 1 месец – кажи 2. Съответно такова нещо работи по-добре, ако им давате и цена не на час, а на проект или на седмица.

Копирай, но копирай с мисъл

Everything that needs to be said has already been saidBut since no one was listeningeverything must be said agaiн

Andre Gide

Копирането не е лошо(в конкретни рамки). Всъщност няма напълно оригинални идеи. Всичко е видяно и “копирано” до някъде от други хора. Може да погледнеш “Steal Like an Artist” на Остин Клеон. Където той защитава тази теза.
Но когато копираш или се инспирираш от някой, не го правете роботизирано. А влагай мисъл и преиначавай, пречупвай и го прави свое. Защото няма 2 проекта, дизайна или клиента които да са напълно еднакви.

Търси инспирация, но първо направи нещо сам и виж какво ще излезне