В този подкаст си говорим за дизайн, фрийланс, арт и всичко друго от нашия живот, и от живота на нашите гости. Ние сме фрийланс дизайнери / илюстратори / художници, но темите определено не спират до там.

Партньори и приятели:

  /  

07/ Симеон Сокеров – Анимация, изкуство, лидерство, режисура, житейски път и др

“Филмът е кораб, който има един капитан. Той трябва да може да ги убеди, че не само ще стигнат, накъдето са се запътили, но и ще се върнат живи и здрави”

Симо Сокеров

Този разговор беше изключително одушевен и интересен. Всеки от нас може да почерпи много познание и мисли от него.

Защото на гости на “Дизайнът на нещата” е една изключително интересна личност. Той е аниамтор, художник по душа и не само, режисьор с много реклами и късометражни, арт филми зад гърба си. Това е Симеон Сокеров. Който благодарение на своят начин да остава “гладен” за нов изнания и посоки в изкуството се е занимавал с неща, за които хората си мислят, че ще им отнеме 2 живота време.

Ето малко повече за него:

Симеон Сокеров е художник и режисьор, работещ професионално с анимация и 3D още от началото на 90те. Дълги години работи в областта на рекламата и късометражното кино. Режисьор е на редица късометражни филми и реклами за марки като: Pepsi, Moreni, Nescafe, Globul и др.

В момента работи като lead artist в гейм индустрията.

Може да намерите някои от нещата на Симо тук:

Плейлиста в youtube от Simeon Sokerov

Портали – късометражен филм на Симеон Сокеров

5 Пъти – късометражен филм на Симеон Сокеров

IMDb

Галерия на Госта

Бележки от епизода

Не можеш да Изслушаш на макс една песен, така че да не остане нищо от нея, не можеш да Изгледаш една картина, така че тя да се “изсмука”. Всеки вид изкуство е вечно и носи енергията му заложена изначало – завинаги.

“Научи всичко за едно нещо и ще научиш всичко за всички неща. Но ако научиш само част за едно нещо, не знаеш дори част на други неща”

Хората сами много често си усложняват живота. Понякога това е защото се чувстваме, че трябва да ни е сложно, за да “сполучим”. Или “който не работи, няма да яде”. Понякога това е от вътрешни страхове, които ни държат на “полусъединител”. Но едно просто решение в кофти моменти е да се оставим, да ни се случват “красиви неща”, вместо да седим затворени за целия свят.

“Глупакът е щастлив, защото е глупак”.

По-зразвословната приятелска, родствена или романтична връзка е тази връзка, в която оставяме половинаката си сама да се справи с проблемите си, но в същото време заставаме зад нея/него на 100% с психологическа подкрепа. Той/тя трябва да знае, че ако се опита и неуспее – ние сме там. Но трябва да се остави тази възможност да опита.

Повечето хора когато дойдат и поискат помощ искат да чуят това, което те си мислят… но да бъде казано от теб. И когато им дадеш нещо друго, нещо повече, но разбиеш тяхните представи – ти си им много по-полезен. Така ги оставяш сами да намерят пътя – даваш им “модел”, по който да се водят когато трябва да се справят с трудности.

Софтуерни, принципни и “фактулогични” неща мога да бъдат научени спокойно от чисто информационен медиум – туториал, книга, статия. Но изкуството и енергията, която носят различните творчества те учат на много повече. Начина, по който достига тази информация, пречумена през призмата на изкуството води до много по-силни емоции и резултати.

“Преподаването е разговор, а не радио”.

За да учиш кинорежисура, трябва да си по-зрял. Материята на живота е достатъчно сложна и изисква един начален поне житейски опит, за да бъдеш кинорежисьор.

С годините и набиране на мъдростта, малко по малко отваряме щорите, за да влезне светлина. Същите щори, които са били затворени в младостта, за да възпрепятстват идеи, случки и т.н.

Да си режисьор значи да можеш да намираш хора, да ги мотивираш, да се справяш с различните им проблеми.

“Филмът е кораб, който има един капитан. Той трябва да може да ги убеди, че не само ще стигнат, накъдето са се запътили, но и ще се върнат живи и здрави”

Проблемът на късометражното кино в България е, че не се гледа. И колкото и безсмислено откъм финансова гледна точка е да се прави кино в България – пълнометражните филми поне се гледат от достатъчно хора.

“Свръхзадачата е задачата, която обединява всички задачи около себе си.” Хората успяват, защото могат да приоритизират задачите си и имат точна и ясна свръхзадача.

“Всеки човек се стреми само и единствено към едно нещо – да бъде значим за някого”.

Академик Стайков

Когато учиш режисура, учиш “Дизайнът на нещата”. Не учиш как се държи камера, а учиш какво е месото на света.

“Играта на един актьор трябва да е “каймакът на капучиното”. Трябва всичко да се е случило в него и това, че той го играе да е поледното изражение, което камерата да засече.”

Академик Стайков

Единствения начин да прогресираш е да бъдеш с хора МИНИМУМ на твоето ниво.